понеделник, 4 август 2008 г.

Родословие на Соня Фичева

презвитера Соня Георгиева Иванова – Фичева е родена на 02.08.1917г. в София, на ул. "Родопи" в семейстовото на Георги Иванов Яначков и жена му Стоянка Стоянова. Родителите на Соня са шивачи, живеят в къщата на семейството на майката. На 28-ми август същата година е кръстена в църквата „Св. Св. Кирил и Методий” (на женския пазар). Кръстник е чичо и Александър Йончев. Когато Соня е на 2 години, семейството се мести в кв. „Кюлуците”, а през 1924г. Георги Яначков построява собствена къща на ул. Надежда 6 (до „вагон-ресторанта” в Кр. Поляна). През 1937г. Соня завършва реалния отдел на III Софийска девическа гимназия. Като ученичка пее в хора на близката до дома и църква „Св.Св. Петър и Павел”.

Там се запознава със студента в Духовната академия Стефан Фичев, който пее на клира. Двамата се венчават на 02.07.1939г. Имат две дъщери. След 09.09.1944г. семейството е подложено на тормоз и живее в несигурност. През 1960г. Соня започва работа като инструменталчик в Техникум по електротехника и автоматика „Киров”, откъдето се пенсионира през 1975г. През 1983г., след смъртта на съпруга и, постъпва на работа като продавачка на свещи в храм „Св. Седмочисленици” където работи до 2000г., когато напуска работа поради старост.


Нашата мила майка, баба и прабаба Соня ни напусна на 3 ноември 2008г. на 91-годишна възраст.

Братът на Соня, Иван Г. Иванов работи в железниците. По време на бомбардировките семейството е евакуирано в с.Курило. Там той се запознава и се жени за Деяна Тодоринова – дъщеря на горския пазач Тодорин Тодоринов – кавалер на няколко кръста за храброст (убит без съд и присъда след 09.09.1944г.)

Сестрата на Соня, Райна се омъжва за Захари Николов Баков, известен столичен шивач, специализирал във Франция. На млади години става комунист. Захари Баков шие костюми за Цар Борис III. Веднъж отишул в двореца и се наложило да чака час-два. Накрая си тръгнал. На следващия ден Царя дошъл в ателието му на крака и казал "ти си майстор, твоето време е ценно". След 09.09. Баков шил костюми на Георги Димитров. Чакал го с дни. От никого "вождът и учител" не е отнесъл по-солени псувни, колкото от боянския шоп - комунист и образован в Европа шивач... Когато големият му син от първия брак Вихрен заминава за Франция да следва (1949г.) на гарата Захари му казва: "И не се връщай! При тези няма живот." Така и става. д-р Вихрен Баков почина през юни 2008г. в Андай, Франция. След смъртта на Г. Димитров на Захари Баков поръчват да ушие костюмите, с които обличат мумифицираното тяло, изложено в мавзолея. Бакови са стар и голям род от кв. Бояна.

Яначкови от Кюстендил

Георги Иванов Яначков, бащата на Соня, е роден в Кюстендил през 1877г. в семейството на Иван и Митра Яначкови. Имали са бахча (овощна градина) със сливи. Яначков е фамилия, която се среща в Кюстендил и в Македонския край. Един от войводите на Кресненско - Разложкото въстание е Яначко Василев. Сред основателите на кюстендилското читалище през 1891г. пък е Яначко Атанасов. За съжаление подробно родословие на рода не е известно. Георги е имал брат, който емигрирал в Америка и за когото не знае нищо. В четата на Панайот Хитов има човек на име Яначко Иванов от Кюстендил. Прекалено голямо съвпадение е, за да е случайно, но дали е по-голям брат или братовчед (което е по-вероятно) на Г. Яначков не е ясно. Друг брат или братовчед бил учител в кюстендилската гимназия. От кореспонденцията с Исторически музей – Кюстендил научих, че през 1923-1928 в гимназията учител по география е Н. Яначков. (снимка - кюстендилската гимназия през 20-те г.) Той бил сред учителите – преселници от Македония и бил ревностен националист. Никола Яначков е подофицер, участник в Македоно-одринското опълчение. Тази информация съвпада с версията, че родителите на дядо Георги са преселници от Македония. За съжаление няма повече информация.

Известен е и едни братовчед на Соня по линия на дядо Георги. Казва се Любомир Станчев, живял е в София на бул. Хр. Ботев и е работил като пощенски служител. Фамилията показва, че е братовчед по линия на баба Митра. Баща му – Митко Станчев е бил братовчед на Георги Яначков.
Георги Яначков е бил занаятчия – шивач. В първото десетилетие на XX век се заселва в София и се жени за Стоянка Стоянова – също шивачка. През 1924 построява собствена къща на ул. Надежда N6 в кв. „Красна поляна”. Умира в София на 05.10.1947г. Погребан е в гроба на тъща си Стойка – надписът е на гърба на кръста на баба Стойка. След смъртта му в къщата живее семейството на сина му Иван.












къщата на ул. "Надежда" (фрагменти)


_______




Божилови – кореняци софиянци

Основателят на рода - Божил е роден около 1760г. Неговият син Стоян Божилов е бил абаджия. Като член на софийския абаджийски еснаф той дарява 50 гроша за стрителството на катедралата Св. Крал през 1853г. , което е отбелязано в църковната кондика. Неговият син Божил също е абаджия.



По време на освобождението 1878г. жителите на София са били 13 000. Половината от тях са били турци, имало е доста евреи и арменци. Българите софиянци са били около 6 000 души. Сред тях са сина на Божил - шивачът Стоян и жена му Стойка. Живели са на днешната улица Париж (между Военния клуб, през църквата Св. София до бул. Дондуков). Имат деца: Елена, Елисавета, Стоянка, Божил, Петър, Димитър. В началото на века построяват къщата на ул. Родопи в която се премества семейството, а след сватбата на Стоянка – там живее и съпруга и Георги Яначков.





В същата къща е родена и Соня Фичева. Стойка Стоянова е погребана в Софийските централни гробища. На стария паметник пише: Тук почива милата ни майка и баба Стойка Стоянова, Родена в София 6. XII. 1861 – 28.II.1917. Мир на праха и. От чадата и.
Цялото семейство Стоянови са шивачи. Били са много задружни и постоянно са се събирали, за което свидетелстват много запазени снимки.




Децата на Стоян и Стойка:


Стоянка Стоянова – Иванова (майката на Соня) е родена на 14.11.1885г. Тя е шивачка – работила е в ателието на Музикалния театър. С мъжа си Георги имат три деца: Райна, Иван и Соня. Умира на 06.07.1973г. (на 88г.) в дома на дъщеря си Райна на ул. Бузлуджа. Погребана е в гроба на зет си Захари Баков.




Елисавета (Сетка) се омъжва във Варна за Мичо. Той е православен албанец, силно религиозен, търговец-спедитор на пресни яйца, които е изнасял с кораби. Имат синове Косьо и Димчо (женен за Мара). Потомците им живеят във Варна и Сарафово (Бургас)



(Соня с братовчед си Димчо и снаха си Мара във Варна, 30-те г.)










Елена се омъжва за Александър Йончев.




Елена, Емил, Иван Йончеви; Дим.Стоянов, Райна Бакова, Стефан и Соня Фичеви, Александър Йончев, началото на 40-те г.

Елена и Александър Йончеви имат двама сина:

Емил Йончев – свещеник, женен за Стефка и Иван Йончев (Малкия Ванка) – шивач. Александър Йончев е кръстник на Соня.






Божил Стоянов и жена му Маргарита работят в Народния театър. Божил е актьор. Той започва в пътуващия театър "Родна сцена" основан през 1919г. от Матей Икономов. В периода 1920-1922г. учи и работи в Народния театър. Като студент в Драматичната школа на Сагаев и Масалитинов (по-късно ВИТИЗ - НАТФИЗ) Стоянов изпълнява поддържащи роли във всички пиеси от афиша на театъра. Този златен период от живота на театъра му дава възможност да се учи от колосите на театралното изкуство - Кръстьо Сарафов, К. Кисимов, Адраиана Будевска, Ив. Попов, Вас. Кирков, Елена Снежина, Сава Огнянов и др. През 4-те си актьорски сезона Божил Стоянов участва в "Коварство и любов" по Шилер, "Смъртта на Дантона" (Бюхнер), "Сирано дьо Бержерак", "Живият труп" (Толстой), "Силата на мрака" (Толстой), "Магда" (Евгения Марс), "Дяволът" (Молнар), "Мъртвежки танц" (Стриндберг - реж. Гео Милев), "В покойте на живота" (Хамсун), "Буря" (Островски), "Боян Магесник" (К. Христов), "Старият Хайделберг" (Майер), "Сид" (Корней) и др. Постепенно започва да получава и по-значими роли, като Бернардо в "Хамлет" (33 представления!), Тигелин в "Саломе" (в превод на Яворов) ..През май 1921г. Драматичната школа изнася собствено представление - курсова работа - "Децата на Ванюшина" от С.А.Найденьов - Алексеев. В тази пиеса Божил Стоянов играе главната мъжка роля - Ванюшин, което показва високата оценка за младия актьор. В следващите години името на Божил Стоянов изчезва от афиша на Народния театър. Какво се случва с него научаваме от писмата на неговите колеги и съвременници.

В едно свое писмо до Николай Лилиев от март 1923г., драматургът Рачо Стоянов пише: "Срещнах в Берлин и Божил Стоянов, актьор, който по някое време е бил в Мюнхен, във вашата славна компания..." Въпросната славна компания е каймака на българския артистичен елит, който по това време пребивава във Ваймарска Германия - Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Панчо Владигеров и др. Тъкмо сред тази компания в един мюнхенски локал Владигеров пише прочутата рапсодия "Вардар" - протест срещу несправедливия Ньойски договор. От по-късни спомени на Константин Кисимов научаваме, че Божил Стоянов е учил режисура в Мюнхен, след което се завръща и става помощник-режисьор в Народния театър.

През 1936г. Божил Стоянов участва в третия български озвучен филм : "Грамада" по текст на Иван Вазов и под режисурата не неговия племенник Александър Г. Вазов. Кисимов играе главната роля, а Божил Стоянов - турския ага. Ето какво си спомня самия Кисимов:

"Ал. Вазов ни повика през 1935г. след като завърши театралния сезон и ни отведе в Копривщица. И тук работихме с първобитни средства но с много по-хубава организация. И Грежов и Вазов умееха да си организират работата и свършваха бързо със снимките. "Грамада" бе заснет за едно лято. Този филм струваше скъпо на Ал. Вазов, заради него той си продаде апартаментите, но с актьорите постъпи честно - на никого не остана да дължи. Беше организирал даже и стол за артистите в Копривщица. Скъпо струваха и костюмите и перуките. За издигането на самата грамада трябваше едно цяло село да събира камъни с каруците си. при снимането на последната сцена - Цеко върху грамадата, за да се имитира дъжд ме поливаха с маркуча, а сетне мокър ме откарваха направо в театъра. Не знам как не се разболях. Макар и при такива първобитни условия работехме с голяма любов и филмът стана доста хубав и се ползваше с грамаден успех: прожектираше се от 7 сутринта до 1ч. вечерта в няколко кина едновременно. Имахме една особено хубава сцена - когато даваха Цена на Халит ага - снимахме пред къщата на Каблешков. Божил Стоянов играеше Халит ага (той беше помощник-режисьор в Народния театър, а по-късно загина при бомбардировките)

През 1937г. трупата на Народния театър под ръководството на Кр. Сарафов и с помощник режисьор Божил Стоянов предприема голямо турне в САЩ и Канада, като посещава всички големи български колонии. Актьорите пътуват с "Куин Мери" - най-голямия презокеански параход. За организацията на турнето съдействие оказва Македонската политическа организация (МПО), която е в кореспонденция със Сарафов. Така актьорите оказват морална подкрепа на македонските българи срещу правителството на Кимон Георгиев, което води политика на сближаване с Югославия и преследва ВМРО.

Божил Стоянов и жена му Маргарита са живяли в къщата на ул. Родопи. През 1930г. им се ражда дъщеря Адриана, която почива на три годинки (сн. вдясно). След две години им се ражда второ дете, което също кръщават Адриана. По спомените на роднини, тя е била изключително красива. Още съвесем малка е играла като статисъка в спектактли на Народния театър. След нейното раждане семейството се премества в кооперация на ул. Раковска и Л. Каравелов. По време на голямата бамбардировка на София на 10 януари 1944г. , цялото семейство слиза в мазето на сградата. Една авиобомба пада косо точно в мазето. Божил, Маргарита и малката Адриана загиват и не оставят никаква следа. Не е известен гробът им. От тях няма запазено нищо, освен тези три снимки - една на вуйчо Божко и по една на двете му малки, прелестни и злощастни момиченца с еднакво име...

В един свой спомен за бомбардировките „Най-ужасният 10 януари” , журналистът Димитри Иванов пише: „Следващата [шейна от пружина на легло] беше тъжна. Тя поспря край паметника на патриарха, който още не беше станал "Попа" и беше подходяща спирка, понеже на шейната имаше два дълги вързопа и един по-къс. Защо не бяха изчакали гражданската отбрана да извози телата?...”

За трагичната смърт на Божил Стоянов разказва и Христо Бръзицов в книгата си "Някога в София. Спомени 1913-1944" (София 1970)

Петър (Пецо) бил „пройдоха” с весел характер – живеел ден за ден и е припечелвал от това-онова. Страстен картоиграч. Женен за Маргарита. Нямат потомство.






Димитър (1894-18.03.1980) е шивач. Не се оженва. Преди 9.9.1944г. ателието му се намира на ул. Бачо Киро, съвсем близо до Дондуков. На старини живееше заедно с племенника си Иван Йончев в апартамент, който използваха и за шивашко ателие. Димитър е изявен турист, планинар и бохем, любимец на всичките си племенници, към които винаги е грижлив и им угажда на всички капризи. (снимката - в началото на 70-тег. пред бившето си ателие)



л-д: Иван Йончев, Георги Яначков, N, N, Пецо...най-отдясно Иван Г. Иванов.


Семейството на баба Станка е голямо и общително. Има много хора, за които се знае, че са братовчеди, но не и точната връзка. С част от тези софийски семейства родата поддържа приятелство повече от три поколения. На лявата снимка е Траяна - една от братовчедките на баба Станка. Друга нейна братовчедка - Мара е жена на кап. Стилиян Тошев, който е твърде интересна личност. (снимка: Стоянка, Соня и Иван с Мара и Стилян Тошеви)Стилиян Христов Тошев е роден през 1897г. в Самоков в семейството на свещ. Христо Тошев (1873-1950). Баща му е завършил духовна академия в Казан, Русия. През 1902-1903г. е учител в българското училище в Цариград. Там става активист на ВМРО –отговаря за набирането на средства за организацията и прехвърлянето на дейци от Македония през Цариград за България. След взрива на Отоманската банка е осъден. През 1925г. става свещеник. По родова традиция Стилиян Тошев също е активист на ВМРО, близък е до Иван Михайлов. Тошев е връзката между Михайлов, ген.Вълков и висшето военно командване. Има версия, че е участвал в подготовката на убийството на Ал. Протогеров. През 20-те години работи в Трета секция на РО-2 (контраразузнаването, което се занимава с преследването на съветски шпиони, комунистите с ужас го наричат „отделението на смъртта”). През 1929г. постъпва слушател във Военната академия. След преврата през 1934г., когато ВМРО е обявена извън закона а Михайлов е осъден на смърт, капитан Тошев като командир на гранична застава съдейства на Ванче Михайлов и жена му Менче Кърничева да преминат в Турция. Затова Тошев е осъден на 4 г. строг тъмничен затвор. По време на втората световна война е работил на дипломатическа служба в царската легация в Рим.След 09.09.1944г. семейството на Тошев е подложено на тежки репресии, а самия той изкарва близо 15 години по затворите и в концлагера Белене. От наскоро разсекретеното досие, стана ясно, че семейството е следено десетилетия наред. Къщата им (намирала се е във „военния” квартал, в съседство с къщата на ген. Хр. Луков) е наблюдавано постоянно. Агентите са удивени, че семейството е изключитлено задружно, хранят се всички заедно на масата и дружат само в своя приятелски кръг, недопускайки външни хора. „Враждебни и саркастични към народната власт и нейните мероприятия ...”

*


Излет на Витоша, 1940: Димитър Ст.Божилов, Райна Бакова, Йордан Фичев, Йван Йончев, Соня и Стефан Фичеви

Няма коментари: