сряда, 20 август 2008 г.

Петър Станимир - търговец в Букурещ 1853г.



През 1853г. в Земун излиза от печат „Критически издиряния за историята българска” от Юрий Венелин. Преводът е на Ботю Петков. Този превод на знаменитата венелинова творба е може би най-важния принос на Ботю Петков за българското възраждане. Разпростряняван масово сред българите, преводът на историческия труд на украинския учен изиграва важна роля през следващите две десетилетия като допринася за народностното съзнание на българите и аргументира борбата им с гръцкото духовенство за еднонаодни архиереи и църковнославянско служение, която прераства в борба за независима българска църква. За финансиране на издаването на книгата даскал Ботьо се обръща към свои съидейници – учители, духовници и търговци по всички краища на империята. Неговия призив намира силна подкрепа сред българските търговски колонии в Цариград, Одеса и Букурещ. Във Влашката столица общността от влиятелни българи е особено силна. По-рано същата година богатите търговци от българските ханове Габровени (бивша княжеска резиденция) и .... са създали българска Епитропия, известна още като Средоточно попечителство или Добродетелна дружина. Тази организация е центърът на „старите” , както са известни умерените национални дейци, търсещи освобождение по еволюционен и дипломатически път. По-късно, след освобождението от тях възникват българските консерватори. Сред основателте са братята Евлоги и Христо Георгиеви, Иван х. Бакалоглу, братя Мустакови, д-р Петър Берон и др. Както личи от името на хана Габровени, Букурещ е важен център на габровския търговски елит. Букорещките габровци са сред дарителите, откликнали на призива на даскал Ботьо Петков и подпомогнали издаването на Венелиновата история. В края на книгата са изредени имената на „Любородните спомоществователи” В списъка с букурещките дарители, наред с още няколко именити габровци фигурира името Петръ Станимиръ изъ Габрово. Без съмнение става дума за представител на рода Станимирови от Габрово. През 1858 в габровска църковна книга е записано за смъртта на Христо Станимиров, а в тефтера на поп Стефан се среща сметка на „Христо чичов”. Най-вероятно Петър Станимир е баща на Христо и по-малък брат на Станимер Чаркчи. Едно обаче е сигурно: в лицето на Петър Станимиров нашия род има представител сред българската търговска емиграция в Букурещ и участник в съдбоносните усилия тази общност за църковната и национална независимост. Тези данни кореспондират с отразените в дневника на Тодор Бурмов факти, около честите пътувания на търговеца Станьо Станимиров (бъдещия поп Стефан) до Букурещ през 40-те години на XIX век. Явно е, че във Влашката столица е имало представители на рода, които са представлявали търговските интереси на семейството.

Няма коментари: