Евксиноград 29.11.1913г.
Паша!
На урока по Черковна история снощи изпитвах кн. Кирила за зададеното му миналия път и му разказах за 6 и 7 вселенски събори. Говорих му разбира се по руски. След вечерята изпратихме една от възпитателките на княгините баронеса Hanna Pereira, която заминава да се усъвършенства по портретното изкуство. Поради самото си заминаване, тя даде последния си урок по музика на княгиня Евдокия. Аз останах между другото с княз Кирила в билярдна, където играхме билярд часа до 10 и 20.
Преди да тръгна на урока бях поръчал да приготвят ванната, та като се върнах, часът до 11 се къпах. Стаята ми бе добре натоплена. Часът до 12 и нещо работих, а като легнах заспах така сладко, че тази сутрин едвам се събудих. ...Запалих лампата, погледнах часовника и за голямо мое очудване виждам, че часът минал 7.
След чая четох, готвих уроците за довечера и от 9 ¼ до 10 ¼ ходих на разходка из парка. Времето, което снощи бе лошо – валеше сняг и ситен дъжд, а тази сутрин е по-добре. Облачно е и има един малък северен ветрец, ала е приятно да се разхожда човек, особено пък ако е добре облечен, както бях облечен аз. За да си почина, почнах тази беседа с тебе, която вероятно ще продължа и ще довърша след обяд. Сега пак ще почета.
Преди време на разходката преди обяда видяхме с Н. Василев в парка заец. Това е вече втори заец, който аз виждам в парка. Първият бе хванат от кучето и донесен жив в кухнята. Днес Н. Василев казал на княза, че в парка пак има заец. Щом свърших урока си в 11 часа, князат грабнал пушката и отишел да дири заеца. Тъкмо преди обяд той дойде в келията с пушката, но без заец и почна да ни уверява, че е убил заеца и го скрил в един шубрак. Разбира се, че ние сметнахме това за шега. Какво беше очудването ни, когато на отиване в двореца той се отби в шубрака край ... и измъкна заяца. Наметна го и тържествено го отнесе в двореца. Вероятно пак ще ядем заец.
Имахме чудесен постен обяд. Нали днес е петък.
Целувам те, твой Станимир
Кате,
Желая ти здраве, бодрост и всяко добро. Аз съм здрав. До скоро виждане. Много здраве на всички, кои питат за мене.
Целувам те, баща ти
**
Евксиноград, 30.11.1913г.
Паша!
Изпитването или по-добре беседа с кн. Кирила през урока по руски език вчера ме твърде зарадва. Князът даде много задоволителни отговори. Още по-добри отговори даде на урока поЧерк. История. Нов урок по руски му зададох: диктовка (4 реда от Чеховия разказ „Тоска”) Написа с една – две правописни погрешки. Превел бе повече от задоволително разборът : все по-добре от лани. Разказах му съдържанието на част от Тургеневия роман „Рудин” (до 8-ата глава включително), като четохме само онези пасажи, в които се характеризира Рудин, и онези, в които са изложени срещите и разговорите между Рудин и Наталия. От 6-7 часа бях на ревизия по Тригонометрия (преподавател В. Василев). Голямата част от материята по този предмет е преподадена на княза от Н. Василев на уроците по физика и дескриптивна геометрия. ... На урока по Черк. История говорих на княза за „Произхождението на ерархията в християнската черкова. Първите три ерархически степени: Митрополити, Патриарси, Събори....
От 8-9 бях на ревизия по физика. Прекарах времето с удоволствие. Учителят прекрасно приготвил урока, князът добре усвоил миналият, та съобщаването нови знания добова форма на беседа, в която ученикът взема деятелно участие.
От 9-10 часа се разхождахме с преподавателя по физика (Н. Василев) из парка. Духа един слаб северо-източен вятър. По небето тук-там малки светло сиви облачета. Слънцето ярко свети. Морето едвам-едвам ромоли. Чувствам се бодър. Освежих се. С добро разположение на духа се залових да си побеседвам с тебе.
Както виждаш, нямам нищо интересно да ти съобщя. Но нека си призная, горните неинтересни редове като написах, чувствувам едно доволство. Побеседвах си с тебе и тази сутрин.
В тази минута идва при мен В. Василев да ми съобщи, че е получена телеграма, че Жокондата е намерена. ...
Целувам те Твой Станимир
Катето ми!
Предполагам, че вече наближи време да тръгваме. Може би даже, понеже утре е първи декември, утре и да тръгнем. Преди тръгването аз ще телеграфирам. Ала не за да дойдете да ме срещате, ами за да знаете. Казват, че сега в София времето било много лошо. Така ли е? А пък да знаеш ей сега в тази минута колко хубаво е времето тук. Откакто съм се върнал от разходка времето се подобри. Ветрецът съвсем е престанал. Слънцето още по-силно свети. Небето е още-по чисто от облаци. Ник. Василев предсказва сух студ. Аз обаче съм на топло, тъй че и от това стрях нямам.
Целувам те баща ти.
P.S. Ако видиш А. Марков, поздрави го от мене. Сега захващам да се контя за вечеря. Колкоо време ми остане, ще чета „Journal de Geneve” Други вестници ... не чета. Дирих във Варна „България”, разпродала се...
**
2.12.1913г.
Кате,
Вероятно на 4.12. т.г. не ще бъда още дома. А пък в този ден актьора В. Кирков ще празнува 25-годишния си юбилей. Настоятелството на Славянска беседа бе решило да присъства на представлението, което ще се даде на 4.12. вечерта в чест на юбиляра in corpore и бе поръчало 9 билета. Единият от тези билети е за мен. Понеже аз не ще мога да присъствувам, намирам че е добре, ако си съгласна, да отидеш ти в театъра. Вярвам, че ако поканиш Марков да те придружи, той с готовност ще стори това, ако само не бъде дежурен. Във всеки случай, добре ще е да отидеш да намериш г-н Захов, ако щеш да ..дома му (той живее досами Беседата, г-цата ще те заведе ) и да му помолиш да ме замести (той ще присъства на представлението), да приготви кратка приветствена реч и да я произнесе когато ще се поднасят приветствията. Вероятно вече са купили и подаръци. Попитай Хинкова. Разгледай ги и като се завърна ще ми разкажеш какви са. Може би даже ще ми напишеш на 5.12.
Ако би че билетите са разпродадени, отиди при Наца и и поискай билет с пари, разбира се.
Мичето ми!
Когато написах горните редове, часът бе 8 без 20. Реших да отида да се разходя преди чая. Облякох се и излязох. Времето е чудно хубаво. Не е ясно, но не е и мрачно облачно. На изток тънки сиви облаци покриват слънцето, през които лъчите, макар и доста отслабени проникват и разпространяват една особено сладка, мека светлина. Тихо е. Дотолкова тихо, че по морето едвам се забелязват слаби бръчки, приблизително толкова високи, колкото са високи и бръчките по моето чело. Ромолът му е толкова слаб, вълничките му тъй бавно се доближават до брега и тъй излеко милват чистия пясък, щото ти се струва, че задрямалото от умора море се бои да не събуди сладкоспящите обични нему брегове.
Разхождах се по брега на морето докато часовникът на дворцовата кула би 8. Върнах се. В трапезарията не заварих вече никого: всички пили вече чай и отишли на работа. Само самоварът на масата пее последната си песенчица и се готви да застине. Като ли и той, подобно на морето се бои високо да заявява за съществуванието си. Не съжалявам, че не заварих никого в трапезарията. Чини ми се даже, че ако бях заварил някого и заговорех за каквото и да било, бих си развалил, бих си осквернил онова особено настроение, което ми докара тазсутрешната разходка. Унесен в мисли, аз се напих чай и побързах да дойда да побеседвам мила с майка ти и с тебе.
Право миче, в тази минута, особено пък след като си побеседвах с вас, аз се намирам в едно още по-особено благонастроение. Означава ли това нещо? Предвещание ли е?
Баща ти.
**
Евксиноград, 3.12.1913г.
.
Към 10 часа аз бях в келията си. Макар че през деня бях почивал, но не зная защо не ми се искаше да работя. Почетох Journal de Geneve, който проф. Шауфелбергер бе любезен да ми даде и днес прочетох само 3-4 страници от Черк. История на Робертсона и легнах да спя. Тази сутрин, часът в 6 ½ бях вече на крака, след като бях спал добре. Часът в 7 ½ аз вече бях в парка. Ходих чак до казармите, които са накрая на парка и лозето, по пътя за манастиря Св. Константин и санаториума. Времето не е лошо. На Изток обляци забулят слънцето. От север почва един слаб хладничък ветрец. Морето е тихо. Аз съм облечен в демисезон и вървя доста бързичко. Подир 10 усещам вече едно стопливане, което ми дава да разбера, че сторих добре, като не се върнах да се преобличам, да се натоваря със зимното палто, както мислех в началото. Когато се върхан в трапезарията, часът беше вече близо 8 ½ . В компания с В. Василев и Д. Илков се напих чай. Не ми се искаше да си отивам, защото на излизане разтворих всички прозорци и вратата и дори вратата към двора в коридора, която врата е тъкмо срещу вратата на стаята ми. Дойде поручикът и с него прекарах още около ¼ часа. Случайно заговорихме за
Любомира (сн. ген. Л.Босилков - брат на съпругата на Станимиров), когото той познава добре, защото му бил началник. Разбира се, хвали го. Като се завърнах, намерих келията си не само почистена и проветрена, но и добре затоплена. Седнах и написах всичко, което вече прочете.Сега ще прекратя, за да започна да готвя 2 урока за подир обяд.
Пропуснал съм да отбележа следното: Като ми говореше за промяната времето на днешния ми урок, поручикът каза, че това било само за този вторник. В бъдещето урокът ми ще си бъде сутрин от 8-9 . Не го запитах какво значи това, значи ли, че вече е решено да остана тука още повече време. Не се кая. Вероятно това е пак една форма, диктувана от желанието да бъда вежлив. Разбрах думите му тъй: Не мислете, че постъпяме призволно, че си играем с разпределението на уроците Ви. Нуждата ни заставлява.
Твой Станимир.
Кате,
Получи ли се чантата?
Днес пращам карта на Елена. Тя идва ли на обяд с децата?
Вярвам, че и майка ти и ти сте здрави, бодри и весели, както съм и аз. Целуни майка си заради мене. Поздрави А. Маркова, ако дойде или ако го видиш. Целувам те
Баща ти.
**
Евксиноград 4.12.1913г.
Паша!
Защото вчера пред обяд времето стана много хубаво, пекна едно чудно есенно слънце, планът за ходене до Варна се измени. Вместо днес, ходихме (Н. Василев, поручикът и аз) вчера след обяд. Направихме една хубава разходка. Първата ни работа с поручика бе да направим визита г-ну Шкорпилу, който бе толкова любезен и внимателен към нас двамата, когато посетихме археологическия музей.
При г-н Шкорпила се бавихме не повече от ¼ часа. (сн. къщата на К. Шкорпил във Варна) ..По пътя за бръснарницата аз се отбих на пощата. Пуснах писмо за тебе и карта за Елена. Не се чуди, ако днес получиш 2 писма: вчера сутринта е тръгнало завчерашното ми писмо, а снощи – вчерашното. Утре затуй няма да получите писмо. Бръснарят и този път ме дюздисва дълго. Едвам в 4 часа излязох от дюкяна му. С поручика заедно ходихме, та си купих 2 връзки (черни, разбира се) и шише одеколон (платих 180л. за 250 грама, като му капнаха и няколко капки виолетова есенция)Както ти белязах, урокът ми бе пренесен подир обяд от 5-6 часа. От Варна тръгнахме подир 4 ½ и пристигнахме в Двореца в 5ч. 10 ‘. Измих се, поприбрах се набързо и отидох на урок. Князът бе използувал закъснението ми, та свършил някоя своя работа. Рекох да се извинявам за закъснението си. Не ми даде и дума да продумам: Аз, каза той, добре използувах времето. Деликатността му в този случай ме окуражи и аз с удоволствие работих, толкова повече, че и сам той работи внимателно и усърдно. Диктувах му от Чеховата „Тоска”, преведохме написаното и направихме граматически разбор. Всичко мина много добре. Дочетохме Тургеневия „Рудин”, преведохме някои пасажи и тъкмо свършихме, часът дрънна 6. В 7 ч. аз пак бях при княза на урок по Черковна история. И на този урок работих с удоволствие. Князът добре повтори голяма част от миналия урок и внимателно слуша новия (за тайнствата). След вечеря се забавлявахме часът до 10. До 12 часа аз четох днешния урок по руски. До 5 часа сутринта спах спокойно. Щях да сторя много добре, ако като се събудих в 5 часа бях станал. Стар човек съм и 5 часа сън ми е достатъчно. Обаче правото да си кажа, домързя ме. Легнах, ала спах много неспокойно. Всевъзможни сънища. Говорих дори с татя, Бог да го прости. Когато като се стреснах станах, часът бе 7. ..
Времето днес е много по-хубаво от вчера. Облечен в демисезона ходих до 8 и ¼ , когато се върнах да пия чай. С удоволствие издох 3 филийки препечен хляб с едно яйце и медна пита и изпих 2 чаши чай.
Когато се върнах в келията си, която на тръгване бях разтворил, намерих я и студена и неприбрана. Седнах в друга келия, а менажа прибърза, та прибра моята и запали печката. Непредполагайки, че ще се върна толкова рано да работя, менажа нарочно оставила стаята ми разтворена по-дълго време на това хубаво време, защото разбала, че обичам да ми се проветри и разхлади стаята добре. Замолих я винаги така да прави. Урокът си за подир обед добре приготвих и защото, както си забелязала, сутрин не обичам, а и не ми остава време да работя. Ей сега-на ще работя ето какво: ще се облека за обяд и ще почна да готвя урока си за утре от 8-9 часа (по руски).
Целувам те Твой Станимир
Кате!
Здрав съм, бодър съм, само че коджамите ми е мъчно за вас. Прекъснах, защото чух на двора нови гласове. Излязох и говорих с Куртоклиева, Кирковича и граф Шевремона, които дошли с кн. Бориса.
Целувам те баща ти.
**
Мили тате,
Цяла неделя не ти писах никак, като се надявахме с мама, че ще си дойдеш. Даже за деня ми мислихме, че ще си бъдеш вече у дома. Сега ти пиша, ала кой – знае дали ще те свари.
На деня ми не идваха много гости, защото бяха избори и хората избегваха да ходят по улиците. Беха само Олга с майка си, Кръстницата със Сия и Пенка Жеко и Ваню, Марков идва привечер, като ми беше изпратил по-рано с войника си бонбониета и хубава кутия със скъп парфюм. Поседя доста и си отиде, като каза, че отива в Пловдив по работа. Оттам ми изпрати 4 картички с поздрав. ...
Ний с мама сме добре. Някога имаме апетит, някога не. Парите и за купоните и моите си взех вече. Ей сега идва стражарят и донесе дрехите. Ще ти ги приготвим още утре. Писмата ти получаваме редовно и много им се радваме.
Писмото ми е много не литературно, ала много бързам да не изпусна пощата.
Щелуваме те и аз и мама.
Твоя дъщеря
Катя
**
Евксиноград 5.12.1913
Паша!
Часът в 2 след обяд (вчера) аз вече бях в келията си. Макар че времето бе много хубаво, светеше силно есенно слънце, реших да не отивам на разходка, а да чета, защото искам за три урока да прочета онова, което ще прочетем от „Дворянское гнездо”. Четох докато се стъмни. Когато излязох, часът вече бе минал 4 ½ . Разходих се. Напих се чай и пак се върнах на работа в келията. Часът в 7 бях вече в класната стая. След като припомних на княза малко сведения за Тургенева, съобщих му и нещо за този му роман „Дворянское гняздо” и започнахме да четем. Прочетохме части от първите 16 глави, като аз разказах съдържанието на пропуснато, тъй че цялата работа да даде ясна представа за подробностите на романа. Разбира се, че преди четенето имахме диктовка, поправка, превод и разбор на диктовката. Диктувам по 4-5 реда от Чеховия разказ „Тоска”. Смятам по този начин да постигна 2 цели: а именно, и разказът да прочетем и преведем и правописание да учим. Въпреки поговорката, че който гони 2 зайци, не хваща нито едина, чини ми се, че ние и двата зайца ще ги хванем. Подир вечерята, която мина много весело и забавата в салоните, кн. Борис, който е малко неразположен (Киркович казва, че в София князът 10 дена не излизал из двореца – пазил стаята), си взе сбогом. В тази секунда получих писмото ви и се прибрах в келията за да го прочета. Прочетох го. Трябва ли да ви казвам, че се радвам като дете? ...
Работих до 7 и 20’. Защото времето е много хубаво, излязох да се разходя. Спрях се на едно открито място да се полюбувам на леко развълнуваното море. В туй време на изток слънцето подаде връхчето си изпод хоризонта. Вгледах се в него: то кърваво червено. След 2-3 минути, когато почти ¼ от слънцето бе над хоризонта, върха му се скри под една ивица облак. Унесен, загледах се: слънцето, като че ли, се спря, не се забелязваше движението му, защото се виждаше все еднаква големина ивица от него. Но ето че на хоризона се показа долния край на слънцето и след минута цялото слънце се скри зад облака. В този момент вдигнах очи, та погледнах горнити краища на облака: те бяха златно бели. Собствено такъв бе горния ръб. Тутакси върха на слънцето се показа над облака. Защото вижда се, облакът на едно място тъкмо пред слънцето се раздра, виждаше се и една светла точка, като че ли една звезда. Дълго се любувах на тази чудна гледка и от този втори изгрев на слънцето. Успокоен, благонастроен, аз тръгнах обратно.
Пих само един чай и закусих с 2 филики препечен хляб, мед и ядно яйце. На урока ми по руски (от 8-9 ч.) присъствува и Куюмджиев. Отдавна, много отдавна аз не съм оставал тъй доволен от урока си. Разбира се, имахме пак диктовка с поправка, превод и разбор, от който останах много доволен. Кн. Кирил като че ли знаеше настроението ми, та се постара да надмине себе си. От „Дворянское гняздо” четохме отделни места от главите 17 – 34. Чете князът, четох и аз. Не бяхме още довършили определеното, когато часът би 9. Князът пожела да продължим. След 5 минути свършихме. По всичко се виждаше, че четенето произведе силно впечатление на княза.
Като се завърнах, разпоредих да се затворят прозорците в келията ми, която вече бе прибрана и да се запали печката. Защото не ми се искаше да се затврям в стаята в това чудно хубаво време, отидох долу край пристанището и тук се разхождах часът до 10. Върнах се и седнах да ти Паша, напиша.
Снощи, не зная как, отивайки на урок, забравих да дам писмото на Папазияна...
Целувам те, твой Станимир.
Кате! Колко ме зарадва писмото ти! Целуй дете майка си заради мене и и поблагодари, че те е накарала да ми пишеш. Колкото зарад Маркова, аз на твое место не бих се много замислил. Или бих пратил слугинята да попита в София ли е, или просто бих му написал, че мълчанието и неявяването му ме тревожи, предполагайки най-лошото, т.е. че може би да е неразположен. От писмото ти, миче, аз виждам духовното ти настроение и като любящ те баща, давам ти този невинен съвет. Щом получиш това ми писмо, отговори ми.
Целувам те, баща ти.
P.S. Снощи бяхте ли в театъра? Поздрави Маркова.
**
Евксиноград, Никулден, 1913г.
Паша!
Вчера след обяд стана една малка промяна във времето на занятията ми: вместо от 7-8 , имах работа от 3 ½ - 4 ½ ч. На чай дойдох в трапезарията , когато там бяха само Д. Илков, Н. Василев и Киркович. Стояхме до подир 5 часа. Почувставах, че като че ли ще имам мигрена. Помислих, че ако се разходя, може би, ще ми мине, та предложих да отидем край морето, на пристанището. Ходихме. Тръгнахме си, та ходим и из парка. Защото времето бе много хубаво, ходихме до подир 6 ½ . Главата ми, вместо да мине, поусили се. Реших, че ще се затворя в келията си, ще поръчам горещ чай и ще гоизпия в кревата. Тъкмо, когато се готвех да поръчам чай, дойде при мене подполковник Куртоклиев. Изработихме следната телеграма: „Петербург. Его Имп. Велич. Всерос. Имп. Николаю Второму. В ден Тезаименитства В. И. Вел. Моего дорогаго Крестнаго Отца, Я и мой брат Кирилл подносим В. И. В-ву наши ... и сердечния поздравления. Б.Т.” Дойде и д-р Киркович. Като забележи, че не съм разположен, запита ме, намери някакъв цяр, който аз взех, но все пак си поръчах чай и почувствувах, че ми олекна. Не легнах. Четох до 10 ¼ часа. Спах много добре. Часът в 2 ½ се събудих. Присъни ми се, че ти ходиш из спалнята си и нещо ми говориш. Аз се събудих. Гледам през прозореца – в коридора свети. Буден бидейки, аз те запитах: Паша, защо гори електричеството в коридора? Но тутакси съобразих, че не съм в София, засмях се и пак легнах, след като гледах часовника. Втори път се събудих чак подир 6 часа здрав и бодър, като винаги подир мигрената.
Тази сутрин, като отивах на разходка, срещна ме управителя на двореца и ми каза, че днес ще има „българска литургия” в манастиря и че часът след 9 ще дойде и княз Борис. Времето, ако и доста облачно, бе приятно за разходка и аз с удоволствие походих из парка. Пак гледах изгрева на слънцето, или по-добре гледах несполучливите опитвания на слънцето да изгрее. Облаците му пречеха. Но, ако не видях слънцето, видях дивна картинка от два ката облаци, позлатени от лъчите на слънцето.
Часът към 8 ¼ бях в трапезарията, а в 9 – в черкова. Много ми се хареса службата в черкова. Слъжи един стар свещеник, мисля да е от с. Кастричи. Служи с чувство, тъй както служат старите Богобоязнени свещеници. След службата присъствуващите на службата войници, бяха поздравени от кн. Бориса със „здравейте момци”.
Целувам те твой Станимир.
Катя!
Тази сутрин пак съм тъй здрав и бодър, както и всяка друга сутрин. Не зная защо, ала чини ми се, че утре ще получа от тебе писмо. Ако и в неделя не получите телеграма че тръгвам, напълнете чантата и сутринта в понеделник я предайте в двореца. Не забравяйте ключето. Аз не зная още колко време ще стоя тука, но бих предпочел да си бъда у дома. Не че тука не е добре, ала нали си срещала руската поговорка: „ В гостях хорошо, а дома – лучше”. Колкото и да са мили, любезни и внимателни и почтителни хозяите, все се чувства положението, в което се намирам. Дома, дома е друго. Там е хубаво.
Мичето ми! Ходихте ли в театъра? В тази минута прочетох повторно писмото, тази част, в която говорип за Маркова. Ще бъда, дете, напълно откровен. Намирам, че ти е трябвало поне един път с две думи да му отговориш. Направи и ти стъпка напред, дай му основание за разбиране и твоето настроение спрямо него. Ако на 4 сте били в театъра или сте се разговаряли по повод на отиването в театъра, разбира се, обяснили сте се. Пиши ми. Нали сега вече си спокойна дете?
Пишете ми с майка си, как гледате на бавенето ми тука. Да поискам ли да се върна, или да чакам, докато те направят разпореждане? Мен ми се иска да си дойда. Дрехите искам, за да ги имам под ръка на всеки случай. Поздрави Маркова.
Целувам те, баща ти.
Кате!
Защото горните ризи би се смачкали в чантата, затуй не туряйте. Ако потрябат, ще си купя. Яки и ръкавели също не трябат. Имам си. С.
**
Евксиноград, 7.12.1913г.
Паша!
Вчера след обяд случайно се срещнахме с кн. Бориса насаме в един от салоните.
Заговорихме за дреболии. Князът бе в добро настроение. Реших да се възползувам от случая, да му заговоря за Коля. Князът отговори, че го знае добре и особено го помни от Димотика. „Аз, каза той зная, че той, като един от много добрите офицери, щеше да остане в София. Защо той не пожела да мине в гвардията, нали му предложиха!” Доколкото аз зная, причината бе кавалерийската школа. Той беше се отдал от душа и сърдце на образованието на младите офицери кавалеристи и искаше да поработи в школата, като смяташе, а това с право, тъй е, че чрез това работи за цялата кавалерия. В този [дух] продължихме разговора......
След постната вечеря (днес е петък – пост) се забавлявахме в салоните. По случай на Св. Никола (на трапезата с клончета от бор бе написано „Св. Никола”) княгините облечени в селски костюми, пожелаха да ни поднесат по чашка бенедиктин. Аз седях на дивана и разговарях с госпожица Фиргойстер, когато пред мен се изправи кн. Надежда с чашка бенедиктин в ръка: „Заповядай г-не, каза тя и протегна ръка към мене. Аз и хванах ръката, целунах я и взех чашката. „Пий на здраве”, каза тя и отмина.
Късно, часът подир 11 аз се завърнах в келията си. Легнах и спах прекрасно, без да се нито обърна през нощта. Тази сутрин станах часът в 6. Направих туалета си и се залових да пиша настоящото. Сега часът е 7 ½ ще отида да се разходя и да пия чай.
Целувам те твой Станимир.
Кате!
Какво да ти адресирам тази сутрин. Да ти се похваля, че съм с отлично здраве и добър апетит. Отдавна не бях чувствувал да ми се иска да пия чай, както в тази минута. Ами ти, детето ми, весела си? Телеграфирай ми, ако вече не си ми писала.
Целувам те много, много пъти. Целуни майка си заради мене. Поздрави Маркова!
Баща ти.
**
Евксиноград, 7.12.1913г.
Паша!
След чай реших да отида във Варна да се острижа. Часът в 9 ½ ми докараха „опашата виктория” и заминах. Дойде ми на ума да взема със себе си писмото, което бях написал още отсутра и да го дам право в пощата. Така и сторих. Разчитам, че ще тръгне още тази вечер и че утре-неделя ще получите и това ми писмо и онова, което писах вчера. За да не останете с Катя в понеделник без писмо, рекох да ти напиша и това. След като се остригах (бръснаря пак ме стрига дълго, зер нали с придворна кола спрях пред магазина му), купих две кила варненски локум, за който казват, че бил по-хубав от одринския. (сн. Карета "Виктория" пред двореца Евксиноград)
Ще го предам да ти го изпратят заедно с това писмо.На отиване времето бе възстудено. Един тънък северен вятър подухваше, ала аз бях добре увит и още по-добре облечен. Във всеки случай, когато стигнах в берберницата, бях се зачервил като варен рак. ..
Целувам те твой Станимир
Кате! Ще ти кажа едно нещо, ала сакън, дете, да ти не стане криво, даже да не одобриш постъпката ми, повярвай ми, че в нея няма нищо лошо. Като бях във Варна, пратих на Маркова отворена карта с тези (доколкото си ги припомням) думи: Драги ми А, Марков, Заседях се тука повечко, ала ми се чини, че скоро вече ще се завърна. Здрав съм. Сърдечно Ви поздравявам. Поздрави на домашните. Станимиров.
Сакън, дете, да не погледнеш с лошо око на постъпката ми. Аз считам, че вежливостта ми диктува да сторя това.
Целувам те баща ти.
**
07.12.1913г.
Мили Тате,
Пиша ти и това писмо със страх, че няма да те завари във Варна.
Нищо, ще го върнат, може би.
Да ти поблагодаря много, много за парите, които си турил на мое разположение. До сега аз още нямам от тях нужда, тъй като не съм изхарчила и първите. Сега ще захваната да пристигат изписаните работи и с 350-те които още имам, ще се разплащам. Поръчахме и кадифяната рокля. В понеделник ще отида да я меря. Шапка тоже си купих, ала простичка, черна, евтина. Хубавата ми ако се сгодя, ще бъде цветна.
Не ходих в Беседата, защото момата ми каза, че няма да се поднясят подаръци.
Прилагам писмото на Хинкова, което ми донесе момата, защото съм се интересувала.
Идва вчера Марков. Извини се за своето недохождане задоволително. Попита сам ще може ли да ни дойде в Неделя. Ако дойде, решихме да го черпим с чай. Ще отида утре да купя малко бисквити, ама пък ще видим дали чай или сладко. Ще зависи от неговото държание.
Онзи ден Елена [Елена Станимирова - съпруга на Н.Станимиров] като дойде, зарадва се като видя твоята чанта, ала колко се разочарова, че ти още не си си дошъл... Днес поздравихме Колю [ген. Н.Станимиров - братовчед на Ст.] за деня му, също и свако Колю от Габрово [Н.Голосманов - кмет на Габрово, съпруг на сестрата на Ст.].Много се радвам на брошката, вчера бях накичена с нея. На електричеството брилянтите блещяха като истински.
Червените семенца с листенцата запазихме, като ги турихме в салона. Красиво букетче представляват.
Целувам те татенце. И оставам твоя дъщеря Катя
P.S. Днес за пръв път нямахме писмо от теб. Утре ще бъдат две.
Станимире,
Не знам какво да ти пиша. Катя ти пише за това, което те интересува. Едно мога да кажа, че тази работа трябва да се свърши преди великите пости. Вижда ми се, че сама Катето иска да стане това нещо. Дано и твоето стоене там бъде още за кратко време. Във всеки случай ти не предприемай нищо за да си дойдеш по скоро. Ще го караме тук как-годе.
Целувам те,
Твоя Паша
**
Евксиноград, 8.12.1913г.
Паша!
Вчера от урока с кн. Кирил не останах доволен. Той, вижда се, вече доста се измори, защото ето вече скоро 3 месеца как работи всеки ден по 6 часа, и то все сериозни уроци. Време е вече да си отпочине. Уморен е. Настъпват ... праздници – Коледа и Нова година. Добре ще да е да го оставят без работа поне 10 дена. Изпитвах го за калугерските ордени в западната черкова. Не се съмнявам, че той и преди аз да му разказвам, знаеше доста нещо за тези ордени и при все това снощи отговаряше тъй, като че ли нищо не е чувал за тези ордени. Самото му държане изобличаваше доста голяма умора, която аз започнах да забелязвам още преди 2-3 дена. Не изпущай из пред вид, че той работи и на 6, работи всеки ден освен в неделя. В 8 ½ пристигнах в трапезарията на чай. Случайно останахме двамата с Куртоклиева, който в разговора ми каза, че вероятно във вторник ще бъдем в София
София, 20.12.1913г.
Получено на 23.12.1913г.
Милички Тате,
Едвам вчера, вторник, получихме твоето писмо. Тъкмо излизахме, отивахме да си купя шапка (ала не я купихме). След като си дойдохме, оставих мама и пак излязох да отида у Олгини, ала не я сварих, после отидох у Илия за месо. Той донесе боба. Като се върнах бях много уморена, та затова тази сутрин ти отговарям.
В събота, като си замина, ний правихме картинките за Елена и развалихме една. В неделя идва Бошков да те търси за някакво събрание за черковата, поседе доста, отиде си. След него дойдоха децата и те седяха до късно. Марков не дохожда. В понеделник беше у дома Еленка. Казва, че Колю и писал, че в Ямбол било много скъпо – 70 лева тон кюмюр. Петров изпратил момче, което да им прегледа багажа, ала като отлага заминаването си до нова година, няма да има нужда от него.
Тук времето е много хубаво и топло, снегът се стопи и на нашата улица даже. Дано и там е топло и слънчево, та да се поразходиш малко. Колко е жалко, че си стигнал късно, та не си можал да присъстваш на осветяването на парахода. Ний като прочетохме в „Утро” за това тържество, не се усъмнихме ни най-малко, че и ти ще си бил.
Ний за сега сме здрави, каним се и днес да отидем за шапка за да мога да отида у Кръстницата на гости в четвъртък.
Целуваме те и двете.
Твоя дъщеря Катя.
**
Милички тате,
С голяма радост намерихме в кощничката за пощата освен писмото ти, но и едно пакетче. С любопитство го разтвяряхме и като видяхме гердан от корали много се развеселихме. Целувам те много за този подарък. С голям интерес четем писмата ти и следим всичко, каквото ти там правиш.
Царицата като си дойде, навярно и вий скоро ще си тръгнете.
Получихме от Червенакова три китра и смокини. Решихме с мама, че не бива да ни носиш оттам никакви подаръци. На мама – китрата, на мен герданчето и това е предостатъчно.
Вчера, четвъртък идва Марков у дома. Поседя доста, каза ми, че не дошъл в неделя, защото видял децата, като идвали у дома и разбрал, че не ще може да поговори с мене свободно. Докато мама отиде да приготви сладко и се побави, той ме попита какво ще му отговоря.Изглежда, че от Колювите думи той не е разбрал даже изобщо дали го приемам за кандидат. Аз му казах, че вий и аз сме съгласни, като удобряваме положението му и него, но че искаме да има и някаква симпатия помежду ни преди да се сгодим.
Той ме уверяваше, че преди да се реши да прави предложение аз му съм била много симпатична, Кой знае дали аз или състоянието, което имаме, си помислих аз. (сн. ген. Ал.Марков - бъдещ зет на Станимиров)
Отиде си много весел, като ни оправи и часовника, че не знаем колко е часа, или бърза (часовника, разбира се) или закъснява. Изказа съжаление, че няма да може да дойде у дома на деня ми, защото е дежурен по причина на изборите.
Днес чакаме Елена с децата и готвим повечко, ала тя сигурно ще я досрамее и няма да дойде, та ще ни отиде труда напразно. Във всеки случай пречи на мама да ти напише няколко реда.
Целувам те много
Твоя Катя.
Станимире,
От мене искрени пожелания да прекараш колкото е възможно по-приятно времето си там.
Целувам те
Твоя Паша.
* *
Мило Кате,
Като се завърнах от обед, коджамити се вгледах в масата, бях оставил един плик върху писмото до майка ти, ала бях го забравил. Та като влязох в келията, помислих го за писмо. Разочаровах се, та за успокоение извадих вчерашното писмо и го прочетох втори път.
Добре си сторила, като най-после си решила да кажеш ясно какво мислим и ти и ние. Вгледай се дете добре в него и като се убедиш, че ще бъдеш щастлива с него, нека ти е на добър час. Не забравяй обаче, че абсолютно щастие няма. Сама такова не обещавай и от другите не чакай. Животът е пълен с неравности и премеждия. Даже повече: тези последните са ... повече от щастието. Една руска поговорка казва: „счастия дается по мере, а нечтастия – без мере”. Иска се в живота кураж и решителност да се бори човек с нещастията, бъди прочие куражлия и решителна!
Сърдечни поздрави и искрени благопожелания за майка ти и за тебе.
Целувам те
Баща ти
P.S. като дойде Маркова поздрави го от мене. Всички предполагаме, че ако се задържи такова време, във вторник или сряда ще отпътуваме в София.
Баща ти.
*
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар