Нови данни за представители на албанския клан Кастриоти в Плевен

В брой 4 от 2009 (XIV) г. на списание "Родознание - Genealogia" излезе наша статията "Плевенски възрожденци - вероятни потомци на албански владетелски клан".

Търсенето на информация по темата продължава. 

Известия на музеите в Северозападна България, т.1. / 1977г. на стр, 121 е поместена статията на Цветан Симеонов и Мария Атанасова "Девическите училища в плевенския край през епохата на Възраждането" Там намираме още информация за плевенски представители на Кастриоти.

На стр. 126 в бележка под линия има данни за Симеонка Георгиева Пекова - ученичка от първите на Анастасия Димитрова през 40-те години на XIXв.  (НМПлН - Сб.сп.инв.N 45)
Вероятно става дума за дъщеря на х.п. Георги Пеев (Пеков) . За нея обаче няма данни в родословното дърво, изготвено от Иван Данов.

На стр. 127 четем:
" През есента на 1868г. при започване на новата учебна година е назначена на издръжка на общината учителката Теодора Пенчева от Свищов. Тази енергична жена отнов осъбира невръстните момичета от града. Макар да била с малко образование, в обучението се проявява като взискателна, скромна и дейна. Плевенската общественост и писателят Георги Домусчиев я описва така: " Тази строга и сериозна мома учела децата в прихлупената килия на църковния двор с извити и тънки стълби при църквата "Св. Николай" (Георги Домусчиев. Сенки от стария Плевен. стр. 13)"
Тодора спечелва в скоро време уважението на плевенци, особено когато изнася просветителската дейност вън от училището. На нея Плевен дължи основаването на женското дружество, в което тя си извоюва мястото на голяма общественичка. Заслужава да споменем думите на Нестор Марков: "В деятелността си беше неподражаема, тя беше жена-патриот в пълния смисъл. " (Нестор Марков. Бележки по народоосвободителното дело в Плевен. сп. Съгласие, 1927г. стр 39)
Тодора не познавала добре преподаването на ръкоделие и обикновено шиене. За да привлекат момичетата в училището, с шев и гергев и английска бродерия ги занимавала баба Мишана Гергорвица (sic).
В бележка под линия:
Считайки я за българка, Юрдан Трифонов отхвърля предположението на ученичките, че е гъркиня, поради това, че често с досада викала подир непослушните момичета "Проклет български народ" (Ю.Трифонов. Исторя на Плевен. 1937, стр. 270)
Допълнително събраните сведения за нея говорят, че е родом от Албания и произхожда от известния патриотичен род Скендербег (Георги Кастриоти). Тодора избягва заедно с тримата си братя Кастриоти в Румъния, гр. Букурещ. По-късно идва в България с единия си брат Панайот Арнаудов Кастриоти, известен още с името Шкипетарът. Установяват се в Свищов, където Тодора става учителка. По сведение на стари плевенци, някъде след Кримската война Панайот Кастриоти идва в Плевен със сестра си. Той е един от учредителите на плевенското читалище през 1869г.
Синът на Панайот Кастриоти - Християн, е известен като художник иконописец в Плевен, учил при художника Данаил Несторов от Македония (НМПлН - Сб.сп. инв. N 63. 82)

Този откъс разкрива самоличността на Зографът Кастриоти. Виждаме, че той е син на Панайот Кастриоти, учредител на читалището. В читалищния списък фигурира Панайот Василев Кастриоти, а в статия е Арнаудов, но това не е бащино име, а често навание на албанците, така че разминаването в имената не буди съмнения в самоличността. Същят е