четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Станимировият писмовник в изложба "Ръкописи и книжовна традиция" в РИМ-Габрово




Обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят “на ползу роду”. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров*, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин) и техните последователи от ХIХ в. – всички те съдействат за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.

В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.

Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 40. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, щампи, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е представен е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на “История во кратце о болгарском народе славенском”, комплектуван в Сборник с различно съдържание. Оригиналът, написан преди 225 години, днес се съхранява в Държавната публична библиотека в Санкт Петербург. 

Най-ранните старопечатни книги, включени в изложбата са Душеспасителен псалтир на старогръцки, издаден във Венеция през 1643 г. и руска църковна книга – Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Включени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски, както и учебници, авторство на габровски учители, следовници на първите книжовници.

Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Служебник от края на ХV век, Октоих и Псалтир от втората половина на ХVII век.


Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги, учебници свидетелстват за вкусовете на епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарасналото национално самосъзнание през Възраждането.

Източник: РИМ-Габрово

___
* Продължава погрешното приписване на Станимировия писмовник на "Стани Станимиров", което следва грешката от непрецизното първоначално описание на ръкописа. От бележка на страницата на същия ръкопис, както и от бележка в личния екземпляр на "История на града Габрово..." (Цончев) на Станимир Станимиров, е очевидно ясно, че Писмовника е написан от Петко Станимер, след което е предаден на неговия син Станимир, а той на свой ред на поп-Стефан, после на Станимир п. Стефанов Станимиров, който го предава на НБКМ. За всичко това има приписки в самия ръкопис. 

Няма коментари: